Поради независещи от мен причини съм се родил в София. Както казва Васко да Гама от село Рупча, случайно съм се родил тук. И като всеки що годе нормален човек, аз по един или друг начин обичам мястото, на което съм се родил. По един или друг начин обичам София, и, разбира се, по един или друг начин обичам България. За добро или за лошо - така си е. Само че напоследък започвам да изпитвам все по-силно желание да се махна от родната ни столица и да заживея на село, напористо гонейки пеперуди със сакче, берейки гъби (по възможност не отровни) и пиейки домашарка по хлад на терасата вечерно време. И никакви компютри. В най-лошия случай - мобилен телефон. Без да се прекалява. И така поне през половината година. През останалата половина не знам. Ще го измисля.
Откъде ми хрумна тази говореща за начална фаза на шизофрения идея? Ами както отбелязах, роден съм в София. И живея в София. И дори си я обичам. Напоследък я обичам на инат, но я обичам поне малко. Какво не ми е наред тук тогава ли? Мръсотията? Не точно, има я в практически почти всички български градове, в една или друга степен. С нея се свиква, пък може би някога ще изчезне, знам ли. Ако баш-гражданите и баш-гражданките престанат да си изхвърлят бурканите с вкиснали компоти и дамските превръзки от прозорците на жилищата и се откажат от идеята да хърлят памперси и кокали от агнешко в тоалетната, може и да изчезне. Иначе няма. Но това е друга тема. Ако някой пита откъде тези примери - не са от болното ми въображение, а са плод на реалността, все пак известно съм живял в един китен столичен панелен комплекс. :)
Проблемът ми да съществувам нормално в София е съвсем друг. София е град, проектиран за половин милион души. В последствие е (некадърно) прекроен с идеята да поребе в критичен случай до около милион. Вмомента София е над два милиона. Вероятно ще стане и три. Ако почнем да приемаме и емигранти от Бангладеш, може би и четири ще стане. Не знам, а и започва да не ме интересува. За да прекося София във върхов час в работен ден от край до край, ми е необходимо повече време, отколкото да премина през целия Франкфурт по два пъти във всички посоки. Не защото във Франкфурт е рай, а защото там хората живеят в НОРМАЛНА среда и защото Франкфурт е един НОРМАЛЕН град. Пък и не става дума за Франкфурт, просто това беше първото място за сравнение, което ми дойде на ум. В нормалните селища има приятни места, където да можеш да се поразходиш или да отдъхнеш. На теория в един голям град има много такива места. В София такова място няма. Има пешеходна улица с трамвай. Има няколко площада с напукани плочи и спиращ дъха с очарованието си булевард с жълти павета, по който зимно време може да се организира световно първенство по фигурно пързаляне. Изобщо колоритът на атмосферата е нещо средно между металургичен комбинат и битпазар, което си е интересно откъдето и да го погледнеш.
София има градски транспорт, който може да докара трайна психоза у хора с по-лабилна психика. Може би защото в него се возят преобладаващо хора с трайни психози от различен характер, знам ли. Има явлението "маршрутка", което заслужава да му бъде посветена най-малко опера или пък трилогия. Или и двете.
В Софи има чудесен трафик. Доста над милион коли. Повечето от които поне по веднъж минават и спират в центъра. Където има места за паркиране за по-малко от един процент от тях. Удобно. Има и улици. Които улици без проблем могат да поемат примерно 100 000 коли, жалко че колите, които се движат на ден, са повече от десет пъти по толкова, нали? Има и нови улици. За последните 20 години те са около 3. Добро постижение. По улиците пък се движат шофьори. Към 80 процента от тях са убедени, че са потомци на Фитипалди, Лауда, Шумахер и други звезди на небосклона на състезателните спортове, но за жалост притежават уменията (а нерядко и способността за разсъждение) на средностатистическо шимпанзе. За по-весело, между тях бодро щъкат пешеходци, които весело се втурват да пресичат точно над подлезите, провирайки се през живити плетове, а понякога за да бъде щастието пълно спират маршрутки по средата на Орлов мост например.
Пък в София си имаме и паркове. Четири големи и няколко по-малки, тип градинки. Много приятни места. Там човек може да се разхожда между глутници кучета с габаритите на малък туристически автобус Чавдар и странно изглеждащи хора с поне толкова застрашителни помисли, които сноват тук-там. Хубаво е в тези паркове. И е чисто, поне колкото на сметището в Суходол. Най-приятно е нощем. Тогава е светло като полярна нощ и безопасно поне като в гробище на петък тринайсети.  Мдаааа.
Най-хубавото обаче в София са хората.  В своята голяма част те са толкова слънчеви, че на моменти си задавам въпроса, дали не съм попаднал в сцена от безумен филм от типа на "Гарванът" или нещо подобно. Масова гледка е да видиш добре облечен и на пръв поглед напълно нормален човек, който си говори сам, или пък създава впечатлението, че би те убил с поглед, стига да можеше. Причините за такива явления продължават да не са ми напълно ясни. Лошото обаче е, че с какъвто се събереш, такъв ставаш - това правило си има изключения, но всички знаем за какво служат изключенията... Не ми е ясно защо в град, който на фона на повечето други селища в България има сравнително висок жизнен старнарт, три четвърти от хората трябва да имат погледи на серийни убийци. Не ми е ясно и защо селянията трябва да бъде издигана на пиедестал. Казвам последното с пълното съзнание, че селянията е въпрос на манталитет, а не на произход.

Та такааааааааа... И тъй като вероятно скоро няма да изпълня желанието си да заживея за няколко месеца на село, сушейки мащерка (това пък откъде ми дойде?!), вероятно скоро пак ще се появя. За да се изкажа по фундаментални въпроси като френската кухня, френските ключове, френския хляб, френската любов и не на последно място - нощното напикаване и тенденциите в производството на цукала.

която заедно с мен искаше да плува из Аризонските блата:))

Продължавам да си живуркам из София. И да се наслаждавам на невротичния пейзаж, от който съм единно цяло!

Скоро няма да отидем до Тибет, а до село е още по-далеч:)) Но ще стискам палци някога да осъществим пътуването:))

С приятелски привети и пълно съчувствие:))

мащерката е едно твърде хубаво нещо бих казала ;) и достатъчно полезно.
Не се шашкай, няма смисъл, аз съм от пришълците в големо града София и затова карам колео - хем да преча на шофьорите, хем на пешеходите...
Няма смисъл да се нервиш - хората така си го харесват и така ще си бъде докато не започне да им прави впечатление цялата тая свинщина...

за всичко!!!
усмихна ме!

http://bubulinka.blog.bg/viewpost.php?id=55969

София е прекрасен град, ако не гледаш толкова критично.
Между другото е проектиран за 200 000 души, не за половин милион, а също така в него живеят 2,5милиона, а не 2 както си написал.
Положението е пренаселено меко казано. Но ако се научиш да го обичаш е прееееееееекраснооо

Ех и хубави селца не останаха вече братле, няма къде да се отиде. Изкупиха земиците на хората, бедни са, затова и сега строеж до строеж, машини, музика, чалгарска работа, по зле от София.
Иначе билки и гъби все още се намират, но циганите са навсякъде, събират ги с корените и миналата година където имаше 50, тази година има 5 гъби и билките намаляват. Освен в някое забутано село, но и там циганите владеят горите, каруците им са по добри и от джипове.
Горката Българийка..