Така казваше Людмила. Живкова, не някоя друга Людмила. Може би и някоя друга Людмила да го е казвала, но аз само за тази знам. Та така. Не ми е мисълта за Людмила. Доколкото изобщо може да се каже, че имам някаква съществена мисъл за изказване, но това е сред недостатъците на блоговете, че всеки си пише каквото си иска, докато на някой разумен модератор не му дойде мъдрата идея трие това-онова.
Да се върна на първоначалната си мисъл, дето и без друго почти я нямам, пък и да съм я имал я забравих вече. Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся. Мдааа... Ако взема на някой в този блог взема да му липсвам в следващите дни (за което ще се радвам, но пък съм и реалист, и не го вярвам...:), да знаете, че то не е защото съм отишъл по дяволите например, а също и не защото са ме взели мътните, а защото съм в любимия си град Варна. Най-после. Пет-шест дни пълна почивка. Които се надявам да ме заредят с енергия поне за два-три месеца занапред, или поне така се надявам, пък и към момента всички шансове това да се случи са налице.
Това е - не ме мислете :) На море съм, със студена бира (или пък джин с тоник, или разхлаждащ коктейл, или пък нещо друго, кой знае?) в едната ръка и прегърнал едно прелестно зеленооко същество с другата ръка. Поздрави на всички и до скоро :)

P.S. Ако не мислите за мен като за огън, поне дайте някой лев да направите почивката ми по-безгрижна :) Шегувка, разбира се :)

докат тъ няма. Пък дунеси по нЕкое водоралсло и мидички...да има доказателства, че си бил там. Може и снимки amoroso със зеленооката сирена:)))
Весело изкарване! И не прекалявай със слънцето и бирата:)))))))))))

Аман от пияндета! И да пиеш една мента със спрайт със заровени крака в пясъка за мен =)