Дамата открива първата истинска любов в живота си и се среща с Килко Малайджиев

Дамата постепенно се отдалечавала от автогарата на град Чукундурово и изпитвала едновременно страх от неизвестността и неудържим трепет към загадачния чаровен младеж, който я водел под ръка в неизвестна посока. Тя обаче чувствала с всяка фибра от тялото си (че даже и с фибрите от петте кашона с Активия, които тъкмо внасяли в супермаркета наблизо!), че този човек  е нейната първа истинска любов. Начинът, по който бил натикал долнището от анцуга в зелените халиени чорапи, ненаподобимата комбинация от миризма на пот, чесън и евтин дезедорант, която се носела около него, гелосаната му прическа на прав път - всичко в него излъчвало благородство, каквото тя досега не била срещала в своя живот. След малко гласът на този Дон Жуан я измъквал от транса й, казвайки й на ухото:
"Аз съм Груди Грудев, ама аверите ми викат Грудката, `ми ти коя си и от`де си?".
"Аз съм Васка, от село Лелинци съм, исках да отида при чичо, който работи като баровец, ама май нещо малко тука съм сбъркала рейса, иииии...", смутено запелтечила тя със звънливия си глас.
"Нема да се пуашиш, ей ся шъ тъ заведъ в нас!", успокоил я вежливо младежът. Скоро стигнали до въпросното "в нас", за което споменал Груди. Двете влюбени души се озовали на последния, четвърти етаж на олющен панелен блок, съвсем накрая на града".
"Олииии, че е висооокооооо, ми ако `зема да падна?", пропискала смутено Дамата, когато погледнала иззад кромидия лук, който родителите на Груди били засадили на терасата на апартамента.
"Споко, нали аз съм тука", заявил гордо Груди ръмжейки от страст. Действията след този нежен диалог между двама млади няма да ги описвам подробно, дори въобще няма да се спирам на тях. Само ще спомена, че от вибрациите овощните дървета в близките села се самообрулили, а в столицата на страната споменали за леко земетресение със сила 3,8 по скалата на Рихтер, засега без жертви и сериозни разрушения, ако не броим един паднал кокошарник, който може би щял да си падне и без друго, но органите още не били изяснили въпроса докрай.
След единайсетата поредна партия шах, която влюбените изиграли, Груди изведнъж станал нервен и започнал трескаво да облича дрехи, които измъкнал за секунди от гардероба. Черни дънки и черна тениска, после нахлузил отново плетените обувки. "Ела!", казал той припряно, "ще ти намеря мно`о яка работа, после шъ ми благорадиш, шъ знайш! Само облечи нещо по-така."
Васка едва облякла пембяния потник и останалите си любими атрибути, когато Груди я понесъл в свински тръс навън. "Къде отиваме" - полюбопитствала Дамата. "На работа отивам, охрана съм в дискотека "Друс друс", казал изпъчвайки се Груди. При тези думи Васка за малко да изпадне в несвяст, толкова се впечатлила тя от професията на своя нов любим. Истината е, че така се случвало с не една красавица в града. Почти нямало момиче, което да може да устои на изисканите маниери, огромните мускули и престижния социален статус на Груди. Страшно ставало обаче, когато се спомене за него пред някой, който е имал неблагоразумието да сгафи... Когато Груди отидел при някой провинил се и сочейки го с пръст задавал въпроса "Абе еййшшшш, ти `наеш ли аз кой съм, а,а, аааа бе?!", не един се бил продънвал в земята, няколко се самоубивали, а един дори полудял необратимо.
Междувременно се било стъмнило. Гласът на Груди извадил Васка от нейния унес, като й казал не без трепет в гласа: "Виж, т`ва е дискотеката тука". Тя погледнала и онемяла от прилива на възхищение и страхопочитание, който я връхлетял. Пред нея стояло бившето читалище на града, над входа на което стоял надписа "Друс друс денс клуб", а вляво имало два прокъсани плаката, на един от които се мъдрел лика на нейния музикален кумир - неостаряващият, невероятният, несравнимият, неземно талантливият Килко Малайджиев. Тук тя припаднала, тъй като не можела да повярва, че ще види най-великия музикант на хилядолетието на живо.
Когато се свестила, тя седяла на едно от все още празните сепарета, тапицирано със стилен тигров десен, изгорен на няколко места от цигара. Срещу нея седяли Груди, още един мускуляга, който по късно се оказал вторият охранител на заведението, и прошарен мъж на средна възраст, у който тя веднага съзряла магнетичността на един истински управник, на човек, който можел да управлява цели континенти.
"Вие да не сте кмета?" - попитала тя с обожание в гласа. "Къф кмет ма, аз съм управителя на таз кръчма тука", казал той с характерния си внимателно подбран език. "Грудката вика че си мно`о точна, и понеже ми е аверче, те взимам за сервитьорка", продължил той.
"Ама аз.... наистина ли???", разплакала се от умиление Васка, хвърляйки се на врата на своя Ромео.
"Е не бе, на ужким!" - прозвучал авторитетният отговор на господина с прошарената коса, който всъщност се казвал Баро. Никой не знаел фамилията му защото той навсякъде се представял просто като Баро, а и винаги пиел водка Мери Джейн с кока-кола, така че никой не смеел да му възрази или да задава излишни въпроси.
Скоро заведението започнало да се пълни и Васка, заедно с другите си две колежки Муцка и Цуцка започнала да обгрижва  подбраната клиентела на заведението. Тъй като умът й, както неведнъж казахме, бил остър като бръснач, тя като на шега помнела поръчките и ги носела с вероятност за грешка не повече от 98 процента и за максимум час и половина, което било рекорд за заведението и тя получила обещание за увеличение на заплатата и служебен чорапогащник още на втория час от постъпването си на работа.
И всичко било като в приказка, Груди я гледал влюбено от входа, дори пребил почти до смърт няколко младежи в нейна чест. Тя не могла да се сдържи, оставила за миг таблата с поръчките, хвърлила се на врата му и събирайки цялата любов, на която е способна, изстенала в ухото му сладострастното "Лиииилииии, кооотьооооо, обичам та бе, сериозно та обичам, ша та скъсам, само да се приберем!"
И тъкмо шепнела тя тези покъртителни думи в наполовина отнесеното от бирена бутилка ухо на Груди, когато заведението зашумяло като кошер, и през вратата влезли първо няколко души, носещи куфари и чанти с разни неща, а после влязъл и Той. Дамата от нашия разказ отново припаднала при вида му, същата съдба последвала и останалите дами в дискотеката.
Този път обаче Дамата се свестила по-бързо от предишния път и зашеметена то случките в този ден, който бил най-прекрасният в живота й, застанала точно пред мястото, където Килко след малко щял да запее своите ултра-турбо-мега-хипер-яки хитове. И чакането й не траело дълго - скоро мъжът с кафьвия кожен шлифер, обувките с дължина около 169 сантиметра и розова риска с висока яка, който освен това носел розови очила, носел бомбе и имал най-страховития мустак на Земята, запял.
Още след втората песен той попитал "Има ли купонджии? А има ли купонджийки? Ако има, нека една се качи при мен да изпеем заедно най-новата, най-яката, най-готината, най-яката, пак най-готината, абе въобще най-суперската песен!". И преди да се усети какво става, ръката на Краля на музикалната сцена я издърпала и тя се оказала под светлините на общо двата прожектора, които я заливали с ярколилава светлина. Топлите очи с цвят на загорял тиган на килко я гледали страстно, усмивката трудно слизала от лицето му. В този момент Дамата разбрала, че животът й може би ще се промени завинаги...

Следва продължение...

ЕЕ,хаде де-зарадвай пострадалото от борба с кашони момиче;р Сега и аз като се анместя у Шопландия,мога само адс и мечтая за такъв живот:)))Ако имаш връзки-свиркай:))))поздрав най-стрдечен,твой приятел вечен,весел Патиланчо-дет се вика:)))))

Ей, мерси, оправи ми деня! :)))) Може и на романче да ги направиш тия приключения на дамата Васка.
Encore, encore!