Постинг
10.08.2008 02:08 -
Дъжд...
Автор: arnage
Категория: Други
Прочетен: 4315 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2008 02:09
Прочетен: 4315 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 10.08.2008 02:09
Няма нищо по-хубаво от лошото време. Това многозначително изречение идва от един стар български филм, а може би се е родило неколкостотин години по-рано, но се е прочуло едва тогава, не знам. Всъщност ако трябва да бъда напълно честен пред себе си за мен основния чар на дъждовното време е превъзходната възможност за поне толкова превъзходен секс. Но дъждът си има и други предимства, зависи за какъв точно дъжд става въпрос. Например летният дъжд освежава след жегите. Специално в София (която, както неведнъж съм споменавал, за съжаление все по-малко харесвам, независимо от логичните носталгични чувства, които човек изпитва към родното си място), дъждът играе една особена пречистваща роля - поне за малко отмива помията и прахта от повърхността на нещата и внася глътка свежест в атмосферата. Дъждът определено не се нрави всекиму и специално вечер е в състояние почти напълно да обезлюди улиците, което има своя неповторим чар когато се разхождаш по тях. Дори и локвите, които са на всяка крачка по пътя ти, придобиват приятен вид по време на такъв пречистващ дъжд, какъвто валя днес. Обичам и пролетния дъжд - някак странно нежен и истински, след който пейзажът изглежда като платното на художник. Заобичах даже ситният есенен дъжд - монотонен, тъжен, носталгичен и все пак красив сам за себе си.
Та докато вървях под дъжда освен че се почувствах пречистен от обзелата ме през последните един-два дни меланхолия, бях залят от куп спомени... Сетих се за това колко обичам да вали, когато съм край морето. Припомних си за онзи следобед, в който с едно незабравимо зеленооко момиче за пръв път седяхме на плажа и се бяхме унесли в разговор, който като че ли никога нямаше да поискаме да спре, само че рукналият изневиделица порой го прекрати неочаквано... Спомних си за това как единственото, с което можех да й помогна да мръзне поне малко по-малко след като намерихме завет, беше якето ми... Спомних си как тя се уви с него и се сгуши в прегръдките ми, как усещах задоволство че на нея й е по-добре, въпреки че в същото време зъзнех от студа... Нямаше как да не се сетя и за продължението на тази случка... Както и за месеците след това... Всъщност едно от нещата, за които винаги ще съм благодарен на това момиче, е именно че ме научи да обичам дъжда. И не само...
Най-интересното е, че малко след като започнах да пиша тези редове, въпросното момиче се сети за мен - в един и половина през нощта, след като не сме се чували от поне месец, а не сме се виждали дори по-отдавна. Както винаги съм твърдял - случайни неща няма, няма и да има :)
Та докато вървях под дъжда освен че се почувствах пречистен от обзелата ме през последните един-два дни меланхолия, бях залят от куп спомени... Сетих се за това колко обичам да вали, когато съм край морето. Припомних си за онзи следобед, в който с едно незабравимо зеленооко момиче за пръв път седяхме на плажа и се бяхме унесли в разговор, който като че ли никога нямаше да поискаме да спре, само че рукналият изневиделица порой го прекрати неочаквано... Спомних си за това как единственото, с което можех да й помогна да мръзне поне малко по-малко след като намерихме завет, беше якето ми... Спомних си как тя се уви с него и се сгуши в прегръдките ми, как усещах задоволство че на нея й е по-добре, въпреки че в същото време зъзнех от студа... Нямаше как да не се сетя и за продължението на тази случка... Както и за месеците след това... Всъщност едно от нещата, за които винаги ще съм благодарен на това момиче, е именно че ме научи да обичам дъжда. И не само...
Най-интересното е, че малко след като започнах да пиша тези редове, въпросното момиче се сети за мен - в един и половина през нощта, след като не сме се чували от поне месец, а не сме се виждали дори по-отдавна. Както винаги съм твърдял - случайни неща няма, няма и да има :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
