Да, абсолютно правилно, точно така започваше една от най-дълбоките като съдържание, одухотвореност и жизнеотвърждаващо внушение български песни, която е дело на един от музикалните ми идоли Валдес. Същият доблестен мъж, който миналото лято го прибраха от полицията, тъй като претопявал медни кабели на баир край Стара Загора.
Напоследък установявам, че не само аз се чувствам малко странно през август. Особено когато съм в София. От една страна, този отпускарски сезон дарява столицата със спокойствие и безлюдие, каквото няма как да видите по никое друго време на годината, освен около Коледните и Великденските празници. Някак си удоволствие е да можеш да прекосиш града открай до край за време, което не се конкурира с продължителността на преход до морето и т.н., няма блъсканица, навалица, абе приятно е по някакъв начин. И все пак София си остава София, жегата си е жега, а еднообразието тук става някак си още по-еднообразно, или поне на мен така ми се струва. Хубавото в цялата работа, е че през следващата седмица педупредих офиса, че мисля да си почивам и съответно е по-добре да не ме занимават със себе си дори и дистанционно. Което би било най-добре да важи целогодишно, но хайде...
"На който не му изнася - да се изнася" - така ми прошепва онзи безценен вграден в хардуера ми съветник, който сме свикнали да наричаме "вътрешен глас" и вероятно е прав, а може би не съвсем. Първо, вмомента имам чувството че 99 процента от населението ни са някъде да си почиват. Следователно по местата, където почиват хора, има по-голямо стълпотворение, отколкото около мен. Лошо. Единствената идея, която ме блазни вмомента, а да отида някъде на пълно спокойствие, тоест на вилата на някой приятел или нещо подобно - пълен релакс и то само с хора, които по свое желание си взел със себе си (или те са взели теб с тях, все едно). Има такива изгледи за идната седмица и от все сърце се надявам идеите ми да се осъществят. Че иначе ще чакам края на месеца или началото на септември, а дотогава има доста време. Време, което взе леко да ми писва да прекарвам в железния алгоритъм "събуждане-скука-работа-скука-мислене за глупости-работа-бира-скука-бира-мислене за глупости-бира-скука-джин-мислене за глупости-скука-сън".
Което ми напомня да си взема една бира от хладилника :)

Наздраве:Р Мдам, слънце, август не е като за хора. И аз съм така (плюс бонус лични проблеми и вируси-якооо,а). Само през ноща живвам, но пък е истински красиво:) Особено вчера след дъжда. Няма хора, няма прах, абе НЯМА НЯМА. Има само разхождаща се по вечерните павета Джо. Ех, досущ героиня в роман хаххаа

Снощи беше готино, малко стихийно, но и аз се забавлявах :)

хъх. моята скука е еволюирала в някакъв грозен микс от отвращение и презрение към... абе към почти всичко. :)

и все пак, поне за събота и неделя можеше да отидеш някъде, вместо да мрънкаш в блога. :Р

пак наздраве. :)

Наздраве! Мрън мрън :)