Постинг
03.08.2008 00:27 -
НE! на работата през лятото
Автор: arnage
Категория: Други
Прочетен: 3538 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2008 00:36
Прочетен: 3538 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 03.08.2008 00:36
На следващите редове ще се случи нещо покъртително. Нещо невиждано и нечувано. Всеки момент аз ще разкрия факти от своя вътрешен свят, които досега на са били предоставяни за обществено ползване. Никой да не излиза, ако може и никой да не диша, напрежението расте ли расте... Тихо, че музата ще ме напусне и после ще я търся цял живот. Май трябва да ходя до психодиспансера да ми сменят хапчетата, че тия хич ги няма откъм лечебно действие, ама това е друга тема.
Аз не съм работохолик. Немалко хора около мен се опитват да ме убедят колко е перспективно и прекрасно и изобщо превъзходно да си такъв, но моя милост така и не откри смисъл в работохолизма. Мога да се похваля че (поне засега) работя нещо, което ми е интересно, означава нещо за мен и го намирам за стойностно, но да приемам работата си за пътеводна звезда в живота си - чак пък толкова зор?! Всъщност възгледите ми по въпроса най-точно се описват от лафа "Аз работя за да живея, а не живея за да работя". Хубаво е човек да се реализира в професионалния си живот, прекрасно е когато работата му го удовлетворява и в емоционално, и във финансово отношение. Само че ако работата ми осмисляше живота - бах ти и живота, с извинение...
С годините съм се научил като работя да работя максимално качествено и ефективно - не само защото никога не правя половинчати неща, а и поради една много по-прозаична причина - вършейки си работата както трябва, човек оттам нататък разполага на спокойствие със собственото си лично време и го оползотворява както намери за добре (и както позволяват обстоятелствата де, защото тия дни ми се доходи на Сейшелите, но, мамка му, и този път не отидох, защо ли...). Меко казано ми е непонятно защо съществуват хора, които докато уж работят непрекъснато занимават останалите със себе си и същевременно нещо, което принципно се върши за пет минути, трябва да отнема пет дни, седмици или месеца, и то само и единствено заради нечия умствена импотентност?! Защо въобще работата като такава толкова често се превръща в някакво безкрайно, противно и безсмислено занимание, благодарение на индивиди, които поради неспособност да направят нещо започват да казват на останалите кое как трябва да се случва?!
И най-вече - защо по дяволите трябва да се работи през лятото????????????????????????????
От около месец и нещо насам при идеята да свърша нещо смислено и продуктивно в професионален план моментално получавам обриви, гадене и физически болки с различен характер и произход. Не е ли добра идея работещите хора да имат лятна почивка, дълга поне колкото ваканцията на учениците? Например периодът 15 юли -15 септември ми изглежда доста удачен за всеобща почивка - достатъчен за пълноценен релакс и не твърде дълъг, за да се разлигавят хората съвсем :)
Направо ужас - колкото и да се старая да се самозалъжа, ами сори, но не виждам нищо хубаво в това вместо да съм с приятна компания край някое планинско поточе, или язовир, или на морето, или в най-краен случай поне на сянка в близката кръчма, да ми се налага да се занимавам с досадници, да върша полезна дейност и да се очаква от мен да бъда инициативен за нещо, което не засяга теми като кулинарно-алкохолни занимания, социални контакти от личен характер, плуване в безтегловност, пътуване с цел удоволствие и т.н.? Сигурно има и хора, на които им е приятно да работят вмомента - не познавам такива, но допускам за съществуването на такъв тип психическо отклонение. Кошмар - тези хора освен това вероятно обичат да ходят на зъболекар, да стоят в тоалетната поради наличие на напориста диария и дори не е изключено да харесват творчеството на Кичка Бодурова :):):)
Мдааа, между 15 юли и 15 септември е крайно неприятно да се работи, вЕрвайте ми!
Аз не съм работохолик. Немалко хора около мен се опитват да ме убедят колко е перспективно и прекрасно и изобщо превъзходно да си такъв, но моя милост така и не откри смисъл в работохолизма. Мога да се похваля че (поне засега) работя нещо, което ми е интересно, означава нещо за мен и го намирам за стойностно, но да приемам работата си за пътеводна звезда в живота си - чак пък толкова зор?! Всъщност възгледите ми по въпроса най-точно се описват от лафа "Аз работя за да живея, а не живея за да работя". Хубаво е човек да се реализира в професионалния си живот, прекрасно е когато работата му го удовлетворява и в емоционално, и във финансово отношение. Само че ако работата ми осмисляше живота - бах ти и живота, с извинение...
С годините съм се научил като работя да работя максимално качествено и ефективно - не само защото никога не правя половинчати неща, а и поради една много по-прозаична причина - вършейки си работата както трябва, човек оттам нататък разполага на спокойствие със собственото си лично време и го оползотворява както намери за добре (и както позволяват обстоятелствата де, защото тия дни ми се доходи на Сейшелите, но, мамка му, и този път не отидох, защо ли...). Меко казано ми е непонятно защо съществуват хора, които докато уж работят непрекъснато занимават останалите със себе си и същевременно нещо, което принципно се върши за пет минути, трябва да отнема пет дни, седмици или месеца, и то само и единствено заради нечия умствена импотентност?! Защо въобще работата като такава толкова често се превръща в някакво безкрайно, противно и безсмислено занимание, благодарение на индивиди, които поради неспособност да направят нещо започват да казват на останалите кое как трябва да се случва?!
И най-вече - защо по дяволите трябва да се работи през лятото????????????????????????????
От около месец и нещо насам при идеята да свърша нещо смислено и продуктивно в професионален план моментално получавам обриви, гадене и физически болки с различен характер и произход. Не е ли добра идея работещите хора да имат лятна почивка, дълга поне колкото ваканцията на учениците? Например периодът 15 юли -15 септември ми изглежда доста удачен за всеобща почивка - достатъчен за пълноценен релакс и не твърде дълъг, за да се разлигавят хората съвсем :)
Направо ужас - колкото и да се старая да се самозалъжа, ами сори, но не виждам нищо хубаво в това вместо да съм с приятна компания край някое планинско поточе, или язовир, или на морето, или в най-краен случай поне на сянка в близката кръчма, да ми се налага да се занимавам с досадници, да върша полезна дейност и да се очаква от мен да бъда инициативен за нещо, което не засяга теми като кулинарно-алкохолни занимания, социални контакти от личен характер, плуване в безтегловност, пътуване с цел удоволствие и т.н.? Сигурно има и хора, на които им е приятно да работят вмомента - не познавам такива, но допускам за съществуването на такъв тип психическо отклонение. Кошмар - тези хора освен това вероятно обичат да ходят на зъболекар, да стоят в тоалетната поради наличие на напориста диария и дори не е изключено да харесват творчеството на Кичка Бодурова :):):)
Мдааа, между 15 юли и 15 септември е крайно неприятно да се работи, вЕрвайте ми!
1.
allbi -
:)))
03.08.2008 00:40
03.08.2008 00:40
Верваме ти :))Еле я...
Направо ме изкърти ...
Да ти се намира некое парче на Кичка :)))
цитирайНаправо ме изкърти ...
Да ти се намира некое парче на Кичка :)))
Цялата дискография. И хитовете под псевдонима й "Кутка" също ги имам :)
цитирай
3.
allbi -
плочи имаш ли :))
03.08.2008 01:09
03.08.2008 01:09
Само че ми се прецака игличката на грамофона :))
цитирайи на магнетофонна лента ги имам тия ценни неща :)
цитирайВиж сегааа: Ние с кака Наталия го измислихме - да внесем предложение в Парламента: работната седмица да е от 3 работни дни(че през останалите тя е с махмурлук),да се работи по 4 часа на ден(понеже и без това в офис след 2 следобед си мега зомби от PCто,климатика,колегите и stuff) и лятото въобщеееееее да се 'лопнат кепенцата. Сега ако ен чуя "Джули президент", не те познаавааам! хахахха:)
цитирайАма Юле, моля те, как няма да ме познаваш - ставаш за президент, или айде за вице-президент ако аз реша да се възкача на тоз престижен пост ;) Тогава може и муза да ми станеш :D
цитирайгласувам за вас с две ръце!!!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
