За всяка една фирма секретарката е нещо неимоверно важно. Особено ако става дума за личната секретарка на Шефа. Едва ли някой ще оспори, че именно секретарката е онова звено, което стои между Шефа и поне 50 процента от служебния му живот, че и около 25 процента от личния му такъв. Една истинска секретарка от този тип неизменно е уважаван кадър, който се цени високо и означава много. Много както за фирмата, така и за Шефа. Но все пак не за тези рядко срещани, непробиваеми и безценни секретарки става въпрос, които между другото са поне толкова интересна тема за разговор, колкото личните икономи на благородниците от миналото.
Днес искам да изразя мъдри мисли за онези дами, които изпълняват длъжността секретарки на офис. Или както нерядко ги наричат, офис асистенти, офис мениджъри и други сложни варианти за изказване на нещо пределно просто. Какво всъщност прави една секретарка на офис? Нека обобщим, че тя осъществява връзка между Офиса и Останалата част от света, а наред с това върши някои понякога прозаични, но все пак крайно необходими дейности в самия Офис. Подобен тип професия трудно може да се определи като ултра-хипер-свръх-супер-турбо престижна, но от една страна е необходима, от друга за хора с възможности тя е чудесен трамплин за изкачване по-нагоре в кариерата, тъй като съвестното изпълнение на класическите задължения на една секретарка носи със себе си ценни познания за цялостната дейност на една фирма, които при правилно използване могат да се окажат ужасно полезни. По-простият начин за изкачване по йерархичната стълбица е осигуряването на лича духова музика за Шефа, ако той е мъж, но това е друга тема.
Такива неща си мислех аз за секретарките. Докато не се появи новото чудо в еволюцията на рода хомо сапиенс, което отскоро има странната привилегия да се нарича секретарка на офиса на фирмата, където работя. "Нещото", което зае мястото на така тачената ни предишна секретарка (която е типичен пример за човек, чиито възможности я изстреляха далеч нагоре в професионалното й развитие), е на възраст 23 години, изглежда невзрачно, като цяло може да се опише с пълна липса на запомнящо се излъчване. По-заядлива натура от мен би казала, че всъщност съществото излъчва откровен дебилизъм, но тъй като съм заклет джентълмен, аз няма да кажа подобно нещо за бедното нещо зад бюрото. При първи разговор с нещото, то заявява с уверен тон, че държи да я наричат "Бо". След кратък експеримент да започна изречение, чието начало е "Бо,...", моментално установих, че освен ужасното звучене, имам реален проблем с изговарянето на мистериозната абревиатура. Не че нещо друго, просто като кажа "Бо!" и почти се давя. Отказах се да наричам съществото "Бо" и се старая да й говоря без специални обръщения. При първата си среща с То, пардон, Бо, реших да й обясня какво очаква моя милост от нейната работа в офиса, тоест какво трябва да прави тя във връзка с моята работа - той като не съм на работно време и тн, основното ми очакване от нея е да ми звъни на служебния мобилен номер, когато някой ме търси за нещо, праща ми нещо и така нататък. Както и да ми препраща служебни мейли, които ме касаят - с което и се изчерпва списъка от неща, които тя има да прави с мен... Номерът с мейлите почти й се получи - не знам и аз как, но препращането явно някак й се удава, почти без грешки.
Но скоро последваха изненадки - вече за поне 17и път тържествено ми се заявява, че имам покана, която е получена преди известно време, но досега не ми е дадена, затова пък сега ми се връчва тържествено, а след отваряне на заветния плик се оказва, че примерно на 15о число от месеца аз отварям покана за събитие на 12и. Опитах да споря за правилността на подхода, но не постигнах успех. Скоро започнаха обаждания по телефона, започващи с троснатото "Трябваш ми!". Нито веднъж нещото не можа да ми обясни от позицията на какво точно аз съм човек, който й "трябва", при това в 9 сутринта, но вече не храня и големи надежди да узная. Истинският културен шок обаче настъпи тогава, когато в 9 часа и 5 минути сутринта с плах глас попитах изпълнителния директор, пардон, секретарката, дали ще й бъде удобно да ми направи едно кафе. Отговорът беше предшестван от изумено поради наглостта и безпардонността ми изражение и гласеше "А ти не знаеш ли как да си направиш сам едно кафе?!". Добре че не викна спец-отряд за да ме навре там, където слънце не огрява в отговор на посегателството ми върху светлата й личност.
Оттогава се надявам нещото да не ме уволни и да не ме подложи на политическо преследване. Страх ме е. Вечер преди да си легна проверявам за секретарки под леглото. Спя леко, тъй като знам ли - може да съм необходим за нещо на Секретарката. И все пак моето положение пак е сравнително безобидно - работещите в офиса жени на няколко пъти са приканяни да вдигат и те телефона, тъй като Нещото не можело да прави всичко.
Като се замисля, наличието на такова нещо говори за чудесен подбор на кадри и разкошен мениджмънт. Скоро трябва да напиша нещо и по този въпрос.

усмихна ме...

А ти можеш ли сам да си направиш кафе?

:)))

Е, няма да се даваш на една секретарка, я?! И защо пишеш по блоговете, когато можеше да си й в услуга? М?

аз точно се глася да стана секретарка някъде...не е реномирано като муза, ное старт:Р

kardamon, danyollka - радвам се че съм ви зарадвал и то от сутринта :)
Юле - то че е старт, хубаво, гледай да не е старт за пързаляне по наклонената плоскост :D Бъзикам се :)
koker - днес станах в 7 за да направя кафе на Секретарката и между 9 и 12 лепях пликове вместо нея - дано я омилостивя :D
анонимен - мога, даже чай мога да си направя :)

много остроумно написано и вярно.
Не разбрах Бо от какво е съкратено - само от любопитство!

е да, ние сме завеждащи Кефа на Шефа. Но не го наричаме Шеф, а Господин Еди кой си. И да, сред нас има "То" или "Кучката" и т.н. Но е явно, че доста от нас можем да си вършим работата, при положение, че ни се утроява заплатата за 6 месеца, без да завеждаме сексуалния кеф на "Шефа", а просто защото може да разчита да мислим за всичко, по начина, по който мисли Той. нас. Препоръчвам филма "Дяволът носи Прада" и дано усетите, какво бих желала да знаете. Но май ще е по-лесно да ни наричате "секретарката", да се възмущавате от външния ни вид или пък да ви изтичат лигите по нас и дори да не знаете, колко по-лесен би бил животът ви, ако някоя от тях - секретарките си върши поне на 10 % секретарската работа. И жалко, че тук хората нз какво е PA. Адиос, люде, не ми се спори с вас, дано избягате от стереотипа. А авторът.. радвам се, че си оценил нуждата от "То" и че си имаш такова, това пък говори, че май се движим напред и ще приключи ерата на "секретарката"и може би най-после хората ще се досетят, че тя не е любовницата на шефа, а "пазителят на тайните" + черното робче + тази, която подрежда всичко красиво, докато работата на Господин шефа се превърне в изукство.

Човекът трябва да си намери по- добра секретарка.