Дамата осъзнава, че е родена за "Мис Розов Потник", "Мис Къса Пола" и за наградата "Сладкопойна Гугутка на Годината". И хваща лек трипер, но го изкарва на крак и с чай от джоджен и лилав кантарион.

Дамата се чувстваше на седмото небе. Или по-скоро на шейсет и деветото. И аз не знам защо хората си правят странни аналогии като чуят числото 69, може би защото е половината от 138, нямам другои логично обяснение. Или пък защото е 25 процента от 276, това също е логично обяснение, но пак не ми звучи напълно задоволително. Все едно. Връщаме се при Дамата и нейното усещане, че е на седмото небе. Тя винаги беше боготворяла своя кумир Килко и сега не просто го виждаше на живо, а пееше в дует с него. От устите на двамата титани на вселенския музикален небосклон се лееха неземно красиви трели, които се сливаха и образуваха песента, която Конгоанските космонавти бяха пратили в космоса със своята дървена совалка - разбира се, става дума за невероятната, несравнимата, прелестната песен "Ръца пръца, чук и гек, да се намажем ний със мед".

След бурните аплодисменти от страна на публиката, Дамата за пръв път разбрала какво е да си на сцена и да получаваш обичта и дори обожанието на публиката. Тя била отрупана с цветя, бутилки българска и албанска водка, шише българска мастика, коняк Плиска, три пластмасови бутилки бира, две луканки, вестник "УЙкенд" от миналата седмица, два ключа от червен Голф 2, както и общо осем предложения за брак. Груди съзерцавал с възхищение своята любима и разбрал, че тя ще стане голям човек. не се сдържал и се просълзил от щастие, като устните му отронили страстното "Бахмааму". Килко  Малайджиев погледнал с благоговение изтънчената снага на Васка и й прошепнал: "Шъ додеш с мени в Митковград!".

Тук тя загубила съзнание от всички тези емоции и се събудила в бус с тъмни стъкла и завеси, който я карал нанякъде. Разтъркала тя очи и кого да види - Килко с неговия вечен шлифер, който се подсмихвал под мустак. Тя смътно започнала да си припомня развитието на вечерта, като в съзнанието й препускали кратки отрязъци от време, изпълнени с уиски в бутилки, цигари без бандерол и бутикова музика само за ценители. Опитите й да си спомни какво се бе случило през продължението на нощта били прекъснати от нежния глас на Килко, който й казал: "Лилиии, пиленце, чака тъ мноу светло бъдеще, шъ знайш!".

Тя се усмихнала като ангел, а той - като два залепени един за друг ангела. Единственото, което някак й липсвало в този велик за нея ден, бил Груди. Дали щяла да го види някога пак? Но изкуството искало жертви, помислила си тя. На това място цялата околност заскърбила за скършения полет на любовта на двамата млади и завалял лек снежец, нищо че било 19 юли, а виното на местните майстори вкиснало и станало на оцет. Оцетът пък от своя страна станал на нищо. Но тя се зарекла, че щом успее, пак ще потърси своя Груди. Този лъч светлина в драматичния момент не променил състоянието на виното и оцета на местните стопани, но поне снеговалежът спрял и времето отново заприличало на типичен август.

Митковград бил по-величествен, отколкото тя очаквала. Там всеки втори карал превърнат в кръстоска между редосеялка и космически кораб Голф, а в нейното родно село такава стилна и неземно бърза кола имал само баш-чорбаджията, когото наричали на галено омбашията. Магазини, големи, светли и изтънчени блокове... Сбъдната мечта... Бусът спрял в края на града пред къща от черен мрамор с оранжева фасада, и Килко я повел към входа, като след тях вървял анторажът, който носел куфарите от леопардова кожа. Влезли вътре, и на Дамата за пореден път й омекнали краката. Накъдето и да погледнела - разкош и пак разкош. Статуи на божества от всичкри краища на света, дивани и кресла с шарки на зебра, тигър, леопард или просто с десен на осмоъгълни петоъгълници, комбинация от розов и цикламен мрамор, а на гигантската лъвска кожа в дневната се бил изтегнал истински лъв. "В стаята си ще имаш и Жакузи ", казал не без задоволство Килко. "Шъ станеш голяма работа ти, ей, оттука ти виждам потенциала, пиленце!", продължил да й говори той, като я погалил по лявото ухо. "Почини си сега, пък после шъ тъ запозная с едни големи хора, които са важни клечки тука, Митковград ".

След около два часа Килко гордо повел подръка своето ново откритие. По пътя към заведението, в което отивали, тя се захласвала по невероятните неща, които виждала по витрините на лъскавите магазини. Всички световни марки били тук - Шармани, Версаке, Гуци, Дончо и Гергана, Кристиан Дижор, Шинел, Жако Ръбан, Енерги, ама абсолютно всички. "Тез парцалки скоро шъ станат твои", отгатнал мислите й Килко. "Само чакай ден-два и шъ видиш ква красавица штъ напрайм!".

В заведението, в което седнали, тя се запознала със своя бъдещ имидж-мейкър, което на нея й прозвучало по-величествено от чобанин, и затова решила че е добре да си има такъв човек, макар че не знаела какво ще й прави той. "Аз шъ тъ направа най-страхотната звезда тука, шъ им разкатайм фамилиите напра`о!", казал услужливо човекът, който Килко наричал с името Евстати, и загадката за Дамата относно неговите бъдещи функции веднага се разрешила.

Само след два дни тя вече приличала на същинска принцеса, цялата в розови пухчета, кожени жартиери и ботуши над коленете. Градът ахкал и охкал винаги щом тя минела по улицата, дюнерите винаги й били без пари, а местните таксита я возели без пари. Вярно, един наглец предложил тя да си плати в натура, но тя пък била добро момиче и го направила, така я били учили, да не отказва на добрите хора.

И тя свикнала с живота в Митковград сякаш била там с години. Участия в заведения, промоции на луксозни марки алкохолни и безалкохолни напитки (дори промоции на препарат, който можел да служи едновременно като средство против акне, придавал блясък на мебелите, разграждал котления камък и бил отлична храна за бебета). Скоро дошли и първите официални признания в живота й, дължащи се на нейната хубост и божествена дарба. Килко я запознал със свои близки, които също като нейния чичо работели като баровци. Добрите чичковци много я обикнали и я обичали все повече и все повече, толкова я обичали, че идвали и техни приятели. И те за да я обичат. И тя понеже била обичлива, и тя също ги обичала. Само за ден и половина тя спечелила най-престижните конкурси в града, които били мечта за всяка уважаваща себе си дама. Васка грабнала титлите "Мис Розов Потник", "Мис Къса Пола", първата заради розовия й потник, а втората заради късата й пола. Килко и неговите музиканти създали нова песен, която озаглавили я "Тез сливи колко са игриви", и благодарение на своето послание, майсторския инструментал с дудук и барабан, както и ангелския глас на Дамата, песента веднага станала единствен участник и победител в конкурса за най-добър изпълнител и най-добра песен "Сладкопойна Гугутка на Годината", който се провеждал съвместно от общината на града, местни предприемачи и звукозаписната компания, за която набирал таланти Килко.

Очаквайте продължение на историята, в което Дамата отива в Шопия и отново открива Груди.

Аплаузи от обучаемата публика! Как да'н ти дУмилей за родното изкуство!

Чакаме прУдължен'йтУ!!!!
ххх

Покорно благодаря :) И аз чакам продължението, защото самият аз нямам представа какво се случва по-нататък :):):)

ТИ СИ ПИЧ :)) РЕСПЕКТТТТ :))
Наистина-много добре пишеш.Малко по тежичка ако е иронията... ммм... няма цена! :))

Бравос, направо нямам думи от възхита. Умилена съм до просълзяване и оставам в трепетно очакване на продължението:)

:))))))))))))))) почнах от четири, но ще намеря време за предишните серии

Очаквам с нетърпение срещата с Груди...:)))

добивай представата. Страхотно!

Отправям ти едно възхитено "бахмааму"! и аз:))))))))

Прочетох ги всичките, страхотно:))

сладкодумниче си ми ти ;))